То включва:

• насърчаване на физическото и психичното здраве
• развиване на социални и емоционални компетентности
• повишаване на възможностите на учениците и преподавателите да правят здравословни избори
• създаване на благоприятна среда, която насърчава положителни отношения, сътрудничество, учене и личностно развитие

Благополучието или положителното психично здраве е динамично състояние, в което хората могат да реализират собствения си потенциал, да култивират заложбите си, да подхранват своите способности и да устояват на ежедневните стресови ситуации в живота.

 Благополучието в училище означава

• активно и съдържателно участие в академични и социални дейности
• наличие на положително чувство за идентичност, способност за управление на мисли, емоции, самоуважение, самоефикасност и чувство за автономност
• изграждане и поддържане на положителни и подкрепящи отношения с учители и връстници
• чувство на безопасност, ценност и уважение
• чувство на принадлежност към класната стая и училището

Намаляващи умения и психично здраве

Последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват тревожен спад в основните умения, а излагането на учениците на тормоз се увеличава. Данните на Световната здравна организация разкриват, че психичното здраве на днешните юноши е по-лошо от това на предходните поколения. 

Увеличаване на тормоза

Изследванията показват, че тормозът (включително кибертормозът) е широко разпространено явление с опустошителни последици за здравето и академичните постижения на учащите и води до повишен риск от преждевременно напускане на училище.

Изложени на риск учители

Забелязва се също така влошаване на благополучието на учителите [pdf], като се увеличават случаите на синдром на професионалното изчерпване и стрес поради новите предизвикателства, пред които са изправени, без да разполагат с адекватни ресурси, обучение и подкрепа. Това може да има отрицателни последици за здравето, вярата в собствените способности и преподавателските практики. Тези фактори увеличават вероятността от напускане на професията.

Ангажиране на цялото училище

Подходът, обхващащ цялото училище, е един от по-ефективните начини за подкрепа на благополучието на децата и младите хора.

В стратегиите, при които се използва подход, обхващащ цялото училище, училищата, семействата и общностите се разглеждат като взаимосвързани субекти на екосистема, която оказва въздействие върху учащия се. Това означава, че решенията и действията могат да се осъществяват едновременно на множество равнища на тази екосистема.

Подходът, обхващащ цялото училище, също така изгражда по-силно сътрудничество между училището, местната общност и широк кръг заинтересовани страни, включително:

• общини 
• здравеопазване и социални услуги 
• младежки организации
• висши учебни заведения

Ангажирайки всички части на училищната екосистема, цялостните училищни подходи могат да се справят със сложни проблеми, за които училищата може да не разполагат със съответния експертен опит. Често тези проблеми се случват извън училищната среда и могат да включват:

• социално-икономически предизвикателства
• културна и расова дискриминация
• травми и нежелани преживявания в детска възраст
• (кибер)тормоз и други форми на насилие

Допълнителни материали

Инициативата Пътища към успеха в училище има за цел да насърчи постигането на по-добри образователни резултати за всички учащи се, като същевременно признава цялостната връзка между благополучието и успеха в училище. 

В поредицата от информационни документи за училищата се илюстрират различните измерения на насърчаването на „подход, обхващащ цялата система и цялото училище“ към благополучието и психичното здраве. 

Насоките от 2024 г. за създатели на политики, преподаватели и училищни ръководители, разгледащи въпросите, свързани с благополучието и психичното здраве в училищата, допълват тази работа. Въз основа на обширните знания и непосредствения опит на експертната група насоките съдържат набор от 11 препоръки, съчетани с съвети и вдъхновяващи практики за разработване на всеобхватни и интегрирани стратегии. Те поставят силен акцент върху превенцията и включването на общности извън училищната среда, по-специално семейства, общини и участници от други области на политиката, като например здравеопазването.